Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
озаглавя
озаглавявам
озаглавяване
озадача
озадачавам
озадачаване
озадачен
озадачено
озарен
озарение
озаря
озарявам
озаряване
озверя
озверя се
озверявам
озверявам се
озверяване
озвуча
озвучавам
озвучаване
оздравея
оздравя
оздравявам
оздравяване
оздравям
озеленя
озеленявам
озеленяване
оземля
оземлявам
оземляване
озирам се
озиране
озлобен
озлобение
озлобено
озлобеност
озлобление
озлобя
озлобя се
озлобявам
озлобявам се
озлобяване
озлочестя
озлочестявам
озлочестяване
ознаменувам
ознаменуване
означа
означавам
означаване
означение
ознобя
ознобявам
ознобяване
озобам
озобвам
озобване
озова се
озовавам се
озоваване
озон
озонатор
озонирам
озониране
озорвам
озорване
озоря
озра се
озъбвам се
озъбване
озъбя
озърна се
озъртам се
озъртане

озъ̀бвам се, -аш се, несв.; озъ̀бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Показвам зъбите си. || За животно ‒ заплашвам, като си показвам зъбите. Вълк съм срещал, но веднъж ми се удаде да срещна мечка... Животното се изправи, като ме подуши, озъби се, изръмжа. Елин Пелин. Прибра (кученцето) опашката между задните си крака и се озъби. Йовков. || Обр. Скали, озъбили се, пътя им пресичат. Багряна. 2. Прен. Разг. Отговарям, възразявам на някого сърдито и грубо. Озъби се гневно беят, тръсна глава и насочи пушката си към тях: ‒ Ама още ли сте тука, мори! Дим. Талев. Стойте на мястото си. ‒ Няма да стоя... ‒ озъби се тя. Можеш да стреляш в гърба ми. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.